Проект “Родословно дърво”

По-цели сме, когато сме свързани с корените си

С днешната статия искаме да ви представим един проект на четири талантливи дами – актрисите Христина Джурова, Цветелина Атанасова, Василена Кънева и Любомира Башева. Като ценители и търсачи на интересни, вълнуващи проекти и преживявания, нямаше как да не оценим техния проект “Родословно дърво”.

Това е онлайн проява в логиката на късометражно документално видео, в което четири съвременни жени пресъздават историите на своите баби, свързани със запознанствата и сватбите им с техните съпрузи. С носталгия по миналото всяка говори за онези дни.
А днес, с радост и отдаденост, четирите поговориха с нас за същината на проекта – как се е родила идеята, как са събрали историите на своите баби, как са работили и в какво мечтаят да прерасне това.

Проект “Родословно дърво”.

Т: Кой инициира проекта и защо? Каква беше мотивацията ви отвъд призива да помним миналото си?
Х., В., Ц., Л.: Инициативата за създаване на проекта, дойде от Василена, тя предложи да се съберем и да създадем нещо заедно. Първоначалната идея беше малко по-различна, но като всичко останало в последната година и нашия проект претърпя метаморфоза. Мотивацията ни най-вече беше свързана с това да направим нещо лично и значимо за нас. Не само като артисти, но и като хора, използвайки изкуството като платформа за споделяне.
Т: Как се събрахте точно вие четирите? Какво ви събра?
Х., В., Ц., Л.: Още в периода ни на обучение в НАТФИЗ, в един клас, бяхме близки, намирахме общ език и успявахме бързо да се сработим. Има по-устойчиви отношения във времето и очевидно нашите пътища продължават да са свързани. Отдавна искахме да направим нещо заедно, просто не знаехме какво.
Т: Как протече процесът по събиране на историите от вашите баби? Специално за проекта ли проведохте разговори с тях и техни близки или това бяха истории, които вече сте чували? И в този ред на мисли, имаше ли моменти от тези истории, които ви изненадаха и не очаквахте? Ако да, какви?
Х., В., Ц., Л.: При Цвети беше по-трудно да събере материал, тъй като нейните баба и дядо вече не са сред живите и нямаше как да чуе историите им от първо лице. За щастие, майка й пази близо до сърцето си всичко, което й е разказвано и успя да си припомни всеки малък детайл. При останалите три от нас, по-скоро трудността се изразяваше в начина, по който трябваше да предразположим бабите. Разпитвахме и други роднини и близки, но накрая се оказа, че те самите, ни споделиха за случки, за които никой друг не е знаел до момента. Естествено разказа им преминаваше и в още много истории, които в последствие не използвахме, но те си остават завинаги запечатани, което за нас осмисля цялото начинание. Това, което смятаме, че вълнува и прави проектът интересен и различен е, че текстовете са абсолютно автентични и са пресъздадени по същия начин, по който ние сме ги чули.
Най-изненадващо за нас беше осъзнаването, че явно любовта винаги носи със себе си едно и също – не се интересува в какво време живеем, от кой край на света сме. Тя е луда, разтърсваща, понякога вечна, понякога болезнена. Такава си е била преди 80 години, такава си е и сега.
Т: В рамките на проекта само едно видео ли планирахте или имате идея и за още? Ако да -какви? Мислили ли сте за някаква поредица?
Х., В., Ц., Л.: Обмисляме варианти, в които да продължим с още видеа в поредица, с повече истории с подобна тематика, или да разширим сегашните, превръщайки ги в драматургия за театрално представление, какъвто беше първоначалния замисъл.
Т: Работихте ли с режисьорска намеса или всичко беше вашата актьорска и лична интерпретация?

Х., В., Ц., Л.: На терен не работихме с режисьор, но имахме много талантливи оператор и монтажист (Георги Сиркатов и Цветан Колев), които даваха добри насоки по време на снимачния процес. Историите са изключително натуралистични и лични и затова преценихме, че нямаме нужда от чужда помощ за тяхното пресъздаване, все пак са част от нас.

Т: Ако трябва да кажете нещо на бабите си сега, какво ще е то? В едно изречение.
Х., В., Ц., Л.: „Вие сте прекрасни същества и се гордеем да сме част от вашата история.“
„Колкото и клиширано да звучи – обичаме ви.“
“Благодаря, че ви има, за да ме има и мен.“

„Бабо, споделяй ми тайните си, за да мога да опозная теб и себе си. И: Стига си се занимава с това какво ще кажат хората“

Т: За колко дни осъществихте снимките? Срещнахте ли някакви трудности и ако да- какви?
Х., В., Ц., Л.: Трудности срещнахме преди снимките, тъй като имаше различни обстоятелства, които се опитваха да спънат работата – гонене на срокове, здравословни проблеми, какво ли не… Иначе процесът по заснемане протече най-леко и приятно, с много хубава творческа атмосфера, за което допринесоха момчетата в екипа ни, и е цяло чудо, че сме вместихме в един ден. Важното е, че стигнахме до краен резултат, надяваме се добър!

И за финал, бихме искали да ви попитаме, ако баба ви е още близо до вас, какво ще я попитате за любовта й, за това, което е останало до ден днешен да грее душата й вечер или да пълни очите й със сълзи при спомените за отминалите дни? А, ако баба ви не е сред нас, какъв по-добър момент от сегашния, за да се усмихнем и да си спомним за нея, да й изпратим любовта си и да й дадем обещание, че ще сме верни на себе си и усещането си в търсенето на тази сила, която ни дава живот.
Позволяваме си да посветим този текст на всяка баба и всяка внучка, които живеят отвъд пределите на времето – в спомените и в любовта помежду им.
С уважение и обич,
вашите внучки

*Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Национален фонд “Култура” по програма “Творчески инициативи”.

Проект “Родословно дърво”.

Разгледайте и останалите статии в рубриката Любопитно.

Последвайте ни и в социалните мрежи:

Автор:

Споделете тази статия:

Share on facebook
Share on twitter
Share on pinterest
Share on print
Share on email

Други теми

vecheren-grim

Страхотен вечерен грим

Всички мечнаем вече да излезем на ресторант, бар или където и да било, разбира се в нормални условия и в едни по-добри времена. Пожелаваме си

Към статията