“Лятото на островните цветя” – пъстро точно колкото звучи

Лятото се отдалечава все повече и повече. От него остава само нежен спомен, носещ топлина в сърцето и трепетно очакване на следващия сезон със солен привкус.

 

Тъй като морето е от нашите страсти, голяма и нестихваща любов, на която не можем да се наситим, нямаше как да устоим на едно слънчево книжно изкушение, което се появи пред нас точно в разгара на топлите месеци. То се казва “Лятото на островните цветя”, заглавие на издателството, носещо колоритното име “Лемур”.

 

Къде беше наш верен спътник то? На плажа, разбира се! И не само, в топлите августовски нощи, в които тихо в далечината се долавят полъхът на вятъра и шумът на морето. Да, това е лееко забавило се ревю, но е добре да си напомняме за хубавите мигове, дори и те да са отминали.

 

Какво ни грабна в “Лятото на островните цветя”, какви емоции ни донесе и защо да я прочетете?

 

Време е да открехнем завеската.

Тази цветна книга разказва историята на Ана – парснало момиче, което претърпява сериозно разочарование в личен план. И както често се случва, големите и значими промени се дължат на моментите, които ни вадят от зоната ни на комфорт.

Именно това се оказва повратната точка, в която младата жена решава да преобърне живота си на 180 градуса. Тя напуска работата си и мястото, на което живее, завръщайки се на нидерландския морски остров, на който е прекарала голяма част от детството си.

Той, обаче не ѝ носи само положителни асоциации за безгрижните дни, а я връща и към болезнени случки, които винаги ще бъдат част от живота ѝ, макар и на заден план.

Верен спътник и другар на Ана, през цялото време е нейният дакел Хари.

Тя е смела, целеустремена и готова да започне живота си на чисто, осъществявайки своя голяма мечта – да отвори кокетен цветарски магазин в морското градче.

Ана се изправя пред много предизвикателства, среща нови приятели и не спира да се радва на природата и морската атмосфера.

“...Не искам да си тръгвам от тук – помисли си Ана докато му махаше. Искам да остана тук, на малката уличка, с пъстрите къщички, със сладкишите на Леентье, червения нос на Антон, рибния павилион, тортите на Роуз и малката табелка над вратата ми…”

Ако до тук историята ви звучи като роман, който може би няма да ви изненада, ще ви кажем, че определено не е така!

Няма спор, че всеки докоснал се до увлекателеното четиво, ще усети нежния полъх на морето, сладкия аромат на островните цветя и може би трепета на любовта, ноо знайте, че сюжетът преплита в себе си доста неочаквани обрати. Ние също останахме изненадани!

Насладете се на вълнуващото пътешествие. Сигурни сме, че ще бъде интригуващо и за вас!

Разгледайте и останалите ни статии в рубрика Книги.

Последвайте ни в социалните мрежи:

Автор:

Споделете тази статия:

Share on facebook
Share on twitter
Share on pinterest
Share on print
Share on email

Други теми