Малко преди коледните празници получих първия си новогодишен подарък. Малкоформатно четиво – все едно личният ти тефтер, в който да си вписваш съкровените мисли. Първото ми впечатление беше корицата – цветовете, формите, шрифтовете – меки и топли, все едно те приканват да се гмурнеш между кориците като дълбоко, но безопасно море.
Обичам, когато получа книга за подарък, да я отворя на произволен принцип и да прочета първото, което иска да бъде прочетено.
– Кое е най – смелото нещо, което си правил в живота?
– Да обичам.
И така започна моят диалог с тази малка книжка. Всяка страница, от която, е послание написано от друг, но прошепнато от душата ти към самия теб. Какво искам да кажа? Писали ли сте любовно писмо? А получавали ли сте любовно писмо? А писали ли сте любовно писмо до себе си? Е, тази книжка беше любовното писмо, което получих за тези коледни празници. Любовно писмо до мен, но и от мен. Любовно писмо до света ми и отвъд него. Универсални мисли за вечни усещания, които понякога нямаме цялата смелост да си признаем.
Истина. Изповед. Обич. Това е “Чувствай ме”. Това е и Силвия. Това е всеки от нас, когато намери себе си сред наредените в думи буквички в тази книга. Благодаря, че отворих нова своя страница с нея и че получих споделяне на дълбоко заровени и забравени в душата ми чувства.
Ако нямате “Чувствай ме” и сте почувствали, че искате да чувствате нещо чувствително и нежно – вземете я. Ако имате “Чувствай ме” – споделете любим цитат от нея тук, за да споделим красивата енергия на посланията й.
Хей и не забравяйте всеки ден да си напомняте да чувствате!
Разгледайте и останалите ни статии в рубрика Книги.
Последвайте ни в социалните мрежи:
