Време е да ви отведем на вълнуващо пътешествие в света на съвременната българска поезия с едно изключително момиче. Тя носи в себе си пламъчето на вдъхновението, което никога не угасва. Тя знае как да докосне читателите и го прави с лекота, защото е повече от откровена и истинска в посланията си. За нас е удоволствие да ви представим Цвета Тодорова в едно вълнуващо интервю за Trendea.
1. Откъде черпиш вдъхновение за своите стихосбирки?
Най-често от моментите в личния ми живот или някоя хубава песен или книга.
2. Коя е най-трудната част от писането – идеята, изпълнението или нещо друго?
Може би от “искам” до “ще го направя”, самоиздаването може да бъде доста трудно начинание, ако не знаеш към кого да се обърнеш. Бих посъветвала да се пита за съвет вече издали автори.
3. Би ли споделила с нас кой е любимият ти автор, този който те вдъхновява най-много?
Любимият ми автор е Иво Иванов (“Кривата на щастието” „Отвъд играта“), с когото имах честта да се запозная лично. За мен Иво е най-големият майстор на думи.
4. Вълнението от ново издание на стихосбирката може ли да се сравни с онова, при отпечатването й за първи път?
Хм, честно да ти кажа, мисля, че всеки път ще е по-голямо вълнението и притеснението, защото аудиторията ще има все по-големи очаквания към теб.
И е твоя отговорност да ги оправдаеш.
5. Имаш ли любим спомен свързан със създаването на „От тук до края на сърцето“?
Целият процес, защото моят приятел ми помогна изключително много със съвети и препоръки. Заглавието дори е негова идея.
6. Защо избра точно това заглавие?
Май отговорих без да искам на въпроса по-горе! 😄 Когато Кристиян го каза, дори не обмислях друг вариант за заглавие. То беше готово много месеци преди самата стихосбирка да бъде завършена.
7. Какво е главното послание, което искаш да поднесеш на своите читатели?
Искам да знаят, че всеки минава през различни етапи от живота си и никога не е сам. Винаги има някой, който минава през същата болка. Много е хубаво да разбереш, че не си сам.
8. Книгите ти са изпълнени с много топлина, любов и надежда. Къде откриваш надежда ти самата?
Благодаря ти! Най-голямата ми опора – моят приятел. Добре, че беше той, за да започна да “чувствам” истинската любов, не само да пиша за нея.
Родителите ми също ме подкрепят много, те са първите хора, които виждат и четат всичко, като след това дават компетентното си мнение! 😀
9. Как се отразяват тези смутни времена на творческото ти вдъхновение? Поема ли то в друга посока?Малко е непостоянно, но в момента работя над “Безвремие”, третата ми стихосбирка, която би трябвало да види бял свят още есента. Тази година със сигурност чета повече, отколкото пиша.
10. А сега накъде? След две стихосбирки и солидна аудитория в социалните мрежи, коя е следващата пътека, по която смяташ да поемеш?
Искам да продължа да се развивам и да експериментирам с жанрове. Мечтая да напиша сборник с разкази. Това е голяма отговорност, защото съм “боса” в тях, чувствам се в свои води в поезията. Но вярвам, че с много работа бих могла да се справя. Не искам да издавам нещо, което самата аз не бих прочела. Винаги следвам това “правило”.
11. Има ли някой творец, с когото си си поставила цел да бъдеш сравнявана в бъдеще?
В ученическите ми години, най-вече 11 и 12 клас съучениците ми ми казваха “Блага Димитрова и Елисавета Багряна”, което си в комплимент, но все пак си знам мястото, имам реална преценка за себе си. 😄
Нямам цел да бъда сравнявана с никого, освен със самата себе си.
12. Ако имаш право на две желания какво би си пожелала?
Близките ми да са здрави и да сме по-добри хора всички!
Разгледайте и останалите ни статии в рубрика Книги.
Последвайте ни в социалните мрежи
