
Продължаваме със статията за фестивала Уудсток с част втора. Ако не сте се запознали с предната група факти, можете да ги прочетете тук: Безумието, Уудсток 1969 – част първа
Част първа разглеждаше по-скоро организационните проблеми и неуредици, идващи от непредвиденото количество посетители. „Лятото на любовта“, обаче крие още доста интересни, макар и забулени в митове, факти. Бъдейки безплатен, фестивалът се характеризира с нулевия контрол над посетителите и тоталната липса на пропускателен режим. Всеки един посетител е могъл да донесе всичко на събитието и ходейки между хората да го занесе където си поиска. В днешно време това е абсолютно невъзможно, но тогава все пак още са се учили. Споделяме част от нещата, които очевидно са възможни, когато тълпа от 500 000 души е пусната на свобода в толкова малко пространство.
Гуруто от Уудсток

С наближаване началото на фестивала, посетителите нараствал с десетки хиляди на час. Ден преди старта, притеснението на организаторите стигнало своя пик и те всячески търсели отговор на евентуално насилие или размирици. Решението им било да открият събитието с духовен апел за мир и любов, каквото било и посланието от афишите. По това време духовният лидер, йога и учител Шри Свами Сатчидананда се намирал недалеч от Бетел (градът от Част първа) и веднага се отзовал на поканата. Разбира се бил докаран с хеликоптер, защото пътищата и до него били задръстени. Гуруто бил първият човек, който се качва на сцената на Уудсток. Неговата встъпителна реч често е спрягана като душата на хипи движението, както и вдъхновението за пацифизма, който посетителите практикували по време на фестивала. Свами Сатчидананда повел тълпата от 500 000 души в групова медитация и песен, след което отстъпил сцената на изпълнителите. Единодушно е мнението, че макар и да не е първият известен йогин, практикуващ в САЩ, неговата изява трайно е затвърдила йогата като учение на американска почва.
Обособени зони за секс и палатки за дрогиране
Изумително количество наркотици

Съберете всички проблеми, споменати до сега и получавате една доста тъжна картинка. Ако добавите и фантастичното количество наркотици, които са употребени по време на фестивала към уравнението, получавате Уудсток. Липсата на контролиран достъп и охрана означавало, че всичко можело да се внесе и употреби по всяко време. Повечето посетители пристигали запасени, други привиквали своите дилъри или пристигали с цели чанти и багажници пълни с дрога.
Изпълнителите
Тридневният фестивал, продължил 4 дни (да, знаем) и включващ едни от най-влиятелните за времето си музиканти е незаменима част от музикалната история. Невъзможно е да отделим дължимото на всички изпълнители, затова ще споделим най-интересното за някои от най-известните.
Grateful Dead

Carlos Santana

Отново благодарение на наркотици, митологичният китарист дарява публиката с едно от най-добрите си изпълнения. По средата на една от песните, китаристът спира да свири и поставя китарата си на земята, а след кратка пауза обявява по микрофона, че е „време за катерене“ и се покатерва по скелето над сцената, където остава с часове. Хората помнещи фестивала обичат да се шегуват, че той още е там.
Jimmy Hendrix
Ох Джими Хендрикс… Най-известният участник на фестивала, афиширан на равно с Джанис Джоплин по всички рекламни канали и по свое желание – последният изпълнител на Уудсток 1969. Поради натрупването на забавяния и закъснения, вместо да свири през вечерта на третия ден, закривайки фестивала, Хендрикс свири рано сутринта на четвъртия ден.
Janis Joplin
